Ама че молитва!

    Една вечер човек влезнал в джамията с единствената цел да прекара цялата нощ в богослужения /ибадети/.

    Когато наоколо стихнало, той се изправил и започнал да отслужва намаз. Нощта напредвала, а наоколо настъпил непрогледен мрак. Изведнъж дочул стъпки. Някой влезнал в джамията, но поради тъмнината не се виждало кой е.

    Човекът, който отслужвал молитва, си помислил, че по това времв в джамията би дошъл само някой, който е силно вярващ. Така в сърцето му започнал да духа вятъра на двуличието. Казал си:

    - На такова честито място искрените хора идват, за да изпълняват ибадет. Този добър човек ще се вгледа в мен, ще забележи моята молитва, ще чуе моя зикр /Споменаване на Аллах/ и ще разбере моята стойност!...

    Така човекът през цялата нощ чак до сутринта човекът извършвал молитва. Дори за миг не затворил очи. Плакал, стенел, правил тевбе и истигфар, и споменавал Аллах.

    В действителност показал себе си в блестяща светлина!...

    Започнало да се развиделява. Утринната светлина проникнала в джамията. Човекът се огледал наоколо, за да види и се запознае с раба, с който заедно бяха прекарали нощта в джамията. Но какво да види! В дъното на джамията лежало куче... Значи стъпките, които чул късно през нощта били на кучето!

    Човекът се стъписал, вдървил се. Очите му се просълзили. Седнал в един край на джамията и започнал да се вайка:

     - Ех ти безсрамнико! Аллах те изпита тази вечер с едно куче. Цяла вечер ти не мигна, извършвайки молитва, за да те види само едно куче! Колко би било добре, ако поне за една вечер бе останал буден зради Аллах... ах горко ти!...

    Двуличието несъмнено е страшна болест. От нея човек трябва да бяга сякаш бяга от лапите на лъв!

"Рлигиозни разкази ", книга втора, Мадан 2007