И ние ли сме толкова глупави?

    В един град живял един много богат човек. Аллах го бил дарил с всякакъв вид удобство и лукс. Той имал слуга, който бил малко глупав.

    Един ден богатият човек извикал слугата си и му подарил подарък, като му казал:

     „Пази този подарък на сигурно място и когато намериш някой по-глупав от теб, му го подари.“

     Слугата отговрил:

     „Добре Господарю!“

    След известно време богатият човек се разболял много лошо. Редица доктори се опитвали да го излекуват, но нямало признак, че ще се оправи. Накрая той изгубил надежда, събрал всички слуги и им казал:

    „Аз ви напускам, ако съм ви наскърбил, моля ви простете ми.“

    Глупавият слуга тагава го попитал: „Къде отивате Господарю?“

    Господаря: „Където всеки ще отиде.“

    Слугата: „А кога ще се върнете?“

    Господаря: „Аз отивам на място от където няма връщане.“

    Слугата: „Разбирам... А подготвихте ли всичко за вашето удобство и комфорт там?“

    Господаря: „Не!“

    Слугата: “А взехте ли мерки как ще се предпазите от горещината и студа там?“

    Господаря: „Не!“

    Слугата: „А какво си взехте за ядене и пиене?“

    Господаря: „Нищо!“

     Чувайки това слугата казал: „Господарю, това е много изненадващо. Във вашия временен дом имате всякакъв вид удобства и забавления – къщи и бунгала, градини и паркове, слуги и детегледачки, красиви коли, магазини и фабрики и всякакъв вид лукс, но за вашия постоянен и вечен дом не сте направили абсолютно нищо. Сега ми кажете господярю, къде ще намеря по-глупав чавек от вас. Така, че давам този подарък на вас.“

    Поуката от тази история е, че трябва по-често да отделяме време и да се замисляме дали делата, които вършим са за този временен свят или са за вечния живот след това.

* * *