Малката Фатима

    Фатима едва бе завършила начално училище и бе дошла да се запише на курса за хафъзи. Семейството и каза, че по собствено желание се записва. Когато я попитах за името, тя ми отговори, без да се притеснява:

- Фатима; – и добави – Ако не ме направите хафъз въобще да не се записвам.

Аз се усмихнах и казах:

- Не се страхувайте малка госпожице, ако искате хафъз, ако искате ходжа ще ви направим.

И изведнъж мъничките и очички заблестяха. Тогава майката се намеси:

- Извинете, но освен това, че иска да стане хафъз, нищо друго не говори. От нашия ходжа на село е чула, че Пратеника (с.а.с.) в Дженнета ще сложи корона на всички хафъзи, а вие по-добре знаете.

- Вие не се притеснявайте момичето първо е под закрилата на Аллах, а след това и под нашата; - успокоих майката.

Горката жена ми хвана ръката, а аз се отдръпнах и се засрамих, хванах нейната ръка и я целунах, а сълзите и се стичаха.

    След този разговор записахме Фатима. В този момент за миг се замислих ”Но тя е толкова малка, как ще остане толкова време тук”.

С времето Фатма със своето възпитението и поведение все повече ме изумяваше. Беше невероятна. Забелязах, че през нощта, когато се събудеше постоянно си повтаряше айети от Корана.

    Един ден дойде при мен и ме попита:

- За да стана хафъз целия ли Коран трябва да наизостя?

- Разбира се, ще наизостиш целия Коран и тогава можеш да се наречеш хафъз; - отговорих аз.

Този отговор много я натъжи, сякаш искаше да каже нещо, но само благодари и си замина.

    По това време Фатима взе да се чувства зле и все повече лежеше. С времето настроението, а и здравето на Фатима се влоши. Един ден по време на час я попитах:

- Какво ти е, да не би да си се затъжила за майка си?

А тя ми отговори:

- Не!

- Тогава защо си тъжна и се разболяваш толкова често? - продължих аз.

- Не ме разбирайте погрешно, майка ми много ми липсва, но тук много ми харесва, а и се страхувам от Аллах. Ако си тръгна сега, на Ахирета няма ли да ми бъде търсена сметка; - отговори Фатима.

Нищо повече не можах да кажа, дори се почувствах виновна. В това мъничко сърчице каква е тази вяра О, Аллах!

    Един ден Фатима много се влоши, бяхме принудени да я заведем на лекар. След няколко изследвания лекарката ми каза:

- Незабавно трябва да я заведете при семейството и.

- Защо? - попитах учудено.

- Навярно ще ви натъжа, дори няма да повярвате, но това момиче има рак; - каза лекарката.

Сякаш ме заляха с вряла вода. Не можех да повярвам. Когато излязохме от болницата нищо не казах на Фатима. А тя сякаш беше разбрала и ме питаше “Какво е когато Азраил взима душите на хората.” Със зор се сдържах да не се разплача:

- По най-хубавия начин взема душите на вярващите.

Тогава Фатима каза:

- Може би хафъз няма да стана, но Елхамдулиллах съм вярваща.

Сега разбрах защо по-рано ме беше питала дали целия Коран трябва да научи, за да стане хафъз, значи знае за болеста си.

След няколко дена започнахме да и събираме нещата, защото започна да изпитва непоносима болка и трябваше да си отиде вкъщи. Когато дойде семейство и Фатма дойде при мен и ми каза:

- Нали не ми се ядосахте? Ако ви бях казала за болестта може би нямаше да ме вземете в курса.

Аз и отговорих:

- Разбира се, че не съм ти се ядосала. А и ти не се натъжавай, че не успя да завършиш хафъзлъка, нали си го започнала. Аллах вече те е записал като хафъз Инша Аллах.

Тя така се зарадва, че ме прегърна, като ме притискаше към себе си с всичка сила.

- Наистина ли, аз вече съм в списъка на хафъзите, чу ли мамо? - каза радостно Фатима.

Така изпратихме малката и любима за нас ученичка. Не мина много време, след около две седмици, семейството съобщи, че състояниато на Фатима съвсем се е влошило. През тези две седмици получих две писма от нея, все ме питаше за златната корона, даже пишеше, че я е сънувала.

    Една сутрин след сутрешната молитва телефона звънна. Беше майката на Фатима, каза че са я изпратили и помоли да правим дуа за нея. Аз не се сдържах и се разплаках, а тя ме успокояваше и каза:

- Фатима преди да си замине от този свят ме помоли да ви предам, че Азраил е по-хубав отколкото сте и го описали.

* * *