Бащата на Ебу Ханифе

    Бащата на Ебу Ханифе се казвал Нуман бин Сабит. Когато бил млад, веднъж докато вземал абдест от една рекичка, при него доплувала една ябълка, той я взел и без да помисли дали е хелал или харам отхапал от нея. Веднага разбрал, че е сгрешил и непременно трябвало да намери притежателя на ябълката, та да може да му прости , че е ял от нея без да попита.

    Тръгнал срещу течението на водата, за да види от къде е дошла. Вървейки, открил градината, от която е паднала и собственикът й.

Разказал на собственика какво се е случило, че е отхапал от ябълката и поискал той да му я опрости. Това му направило силно впечатление, но въпреки това той му отговорил, че не му я опрощава и, за да се случи това, трябва да изпълни някои условия. Нуман казал, че е съгласен стига да му я опрости и попитал за условията.

„Искам да си ми слуга две години и да работиш в градината.” – Отговорил собственикът на ябълката.

    Нуман помислил и си казал:

„Вместо да търпя наказание в отвъдния свят, по - добре да му служа две години в този.” – и се съгласил.

    След две години усилен труд, отново, го попитал дали му я опрощава, а човекът отново отвърнал, че не му я опрощава. Казал:

„Аз имам една дъщеря, ако се ожениш за нея, тогава ще ти опростя ябълката”.

    Нуман се съгласил. Тогава човекът казал:

„Само, че моята дъщеря няма ръце и крака ,плешива, глухоняма и сляпа. Хубаво си помисли.”

    Нуман си помислил:

„ Вместо да търпя наказание в отвъдното по-добре да се съглася.” – и приел да се ожени за нея.

    Всъщност, човекът просто изчакал дъщеря му да порасне…

    След сватбата показали на Нуман стаята, в която младоженците щели да прекарат първата си брачна нощ. Когато влязъл вътре не открил описаното от тъста му момиче, веднага излязъл и казал, че има някаква грешка, защото в стаята имало едно много младо и красиво момиче. Тогава тъстът му казал:

„ Моята дъщеря е сляпа, защото все още не е поглеждала към харам, глуха, защото не е слушала харам, без крака, защото не е ходила на места където има харам и т.н. Твоята жена е тази, която те чака в стаята, иди при нея и Аллах да ви дари с щастие.”

    След години от този брак се родил Ебу Ханфе. Майка му го поверила на един ходжа, който да го научи на Исляма. Още когато бил на три години, тогавашното детенце Сабит, научил Корана наизуст за три дни. Тогава майка му възкликнала: ”Ах, синко, ако баща ти не беше отхапал от тази ябълка, ти за един ден щеше да наизустиш Корана.”