Доверяваме ли се на Аллах?!

    Един мъж искал да изкачи една много висока планина, покрита със сняг. Той искал да направи това сам, тъй като жадувал цялото внимание и слава да бъдат за него.

    Започнал да се катери много рано сутринта. Целият ден преминал в катерене, дори настъпила вечерта и мъжът все още се изкачвал по планината. Точно когато щял да достигне върха, се подхлъзнал и започнал да пада надолу, докато въжето не го хванало. В тъмнината не успял да види нищо около себе си, държало го само едно въже, а животът му бил мил. Той бил силно уплашен и изкрещял:

    ‘Аллах, моля те, помогни ми!’.

    Един от ангелите на Аллах дошъл при него и му казал: ‘Наистина ли мислиш, че Аллах може да ти помогне? Доверяваш ли му се?’

    Мъжът отговорил: ‘Да, доверявам му се.’

     Ангелът казал: ‘Аллах ти нарежда да отрежеш въжето.’

    Мъжът бил много изненадан, дори шокиран.

    Ангелът повторил: ‘Аллах ти заповядва да отрежеш въжето.’

    Мъжът бил ужасен и вместо да отреже въжето, той го завързал още по-здраво около кръста си. Останал да виси там в мразовитата планина, почти замръзнал от студ, бъдейки твърде изплашен да движи тялото си, за да може кръвта му да циркулира.

    На следващия ден спасителен екип намерил мъжа мъртъв, висейки само на един метър от земята.

    Колко стегнати са нашите въжета? Доверяваме ли се на Аллах, когато Той ни обещава в Корана награди за различни дела? Бихме ли отрязали нашите въжета, ако Аллах ни нареди да го направим? Нека се доверим на формулата за успеха, дадена ни от Аллах и посочена ни в Корана.

    "Онези, които вярват и вършат праведни дела, и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят." (Сура Бакара, 277)

    "А които вярват и вършат праведни дела, тези са обитателите на Рая, там ще пребивават вечно." (Сура Бакара, 82)

    Изпрати: Абу Абдуллах

* * *