Инфак – раздаване по пътя на Аллах

    Думата инфак, чиито смисъл е изразходване на богатството, дори на душата по пътя на Аллах и други подобни на нея думи, са споменати в Корана над 200 пъти. Само това число е достатъчно, за да разберем значението и важността на това дело.

    По време на второто споразумение в Акабе Абдуллах ибн Реваха (р.а.) е казал:

      - О, Пратенико на Аллах! Можеш да поставиш, каквото условие пожелаеш, за теб и за твоя Господ.

     Протеникът (с.а.с.) отговорил:

       - Условието ми относно моя Господ към вас е да Му служите и нищо да не съдружавате с Него. А условието спрямо мен е, да ме пазите, както пазите душите и богатствата си.

     Сахабетата попитали:

       - Ако изпълним това какво ще получим в замяна?

    Протеникът (с.а.с.) отговорил:

      - Дженнет!

    Намиращите се там казали:

       - Какава изгодна сделка! Нито се отказваме от нея, нито искаме (предлагащият) да се откаже! (Ибн Кесир, Тефсир, ІІ, 406)

     След това споразумение е бил низпослан следния айет:

    „Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им, за да е техен раят (Дженнета)...“ (Ет-теубе 111)

     Най-съществената и идеална проява на „прадаването“ на душата на Аллах, е жертването на живота по пътя на Аллах (шехид) и воюването по пътя на Аллах (гази).

     Колко поучителен е примерът на първата жена шехид в исляма – Сумейе. Тя жертвала душата си по пътя на Аллах с безкрайна самоотверженост. Изкупвайки Дженнета и заемайки място в сърцата на вярващите до Сетния ден, тя чака момента, когото ще получи вечната си награда. За да достигним и ние задоволството на Аллах, имайки предвид това, трябва да се насочим към изразходването на имотите и душите си по Неговия път.

     Всъщност да се „продаде“ богатството на Аллах е в преносен смисъл, което означава изразходването му по пътя на Аллах.

    Всевишният Аллах кагато изрежда качествата на страхуващите се от наказанаието му, повелява:

    „... и раздават от онова, което им сме дали за препитание.“ (Ел-Бакара, 3)

* * *