Момчето и магьосникът

    От Сухайб, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:

„Имало сред вашите предшественици цар, който имал магьосник. Когато остарял, [магьосникът] казал на царя:

„Аз вече остарях. Изпрати ми някое момче, да го науча на магьосничество“.

    И царят му изпратил момче, за да го обучава. По пътя към магьосника имало монах. Момчето седнало при него и чуло словата му, които го възхитили. Всякога, щом отивало при магьосника, то се отбивало при монаха и сядало при него, а щом отивало при магьосника, той го биел. Момчето се оплакало за това на монаха, който му казал:

„Ако се страхуваш от магьосника, кажи, че те е задържало семейството ти, а ако се страхуваш от семейството си, кажи, че те е задържал магьосникът!“

    В това време то минало покрай огромно добиче, което задържало хората [и пречело на движението]. Момчето си казало:

„Днес ще узная дали магьосникът е за предпочитане, или монахът“.

    Взело камък и казало:

„О, Аллах, ако делото на монаха е по-любимо за Теб от делото на магьосника, убий това животно, за да преминават хората!“

    Прицелило се в животното и го убило. Хората започнали да преминават. То отишло при монаха и го известило [какво се е случило]. Казал:

„Синко, днес вече си по-добър от мен. Виждам, че си съзрял. Ще бъдеш подложен на изпитания. Ако това стане, не ме издавай!“

    Момчето изцерявало слепи и прокажени, лекувало хората от всякакви болести. Един от придворните на царя бил ослепял. Той чул за момчето и му донесъл много подаръци, като казал:

„Всичко тук ще бъде твое, ако ме излекуваш“.

    Отговорило:

„Аз не изцелявам никого, единствено Аллах Всевишния изцелява. Ако повярваш в Аллах Всевишния, аз ще отправя към Него зов и Той ще те изцели“.

    [Придворният] повярвал в Аллах Всевишния, Който го излекувал. Той отишъл при царя и седнал до него, както си сядал, а царят го попитал:

„Кой ти върна зрението?“

    Отговорил:

„Моят Господ“.

    [Царят] попитал:

„Нима имаш друг господар освен мен?“

     Придворният отговорил:

„Моят Господ и твоят Господ е Аллах“.

    Царят започнал да го изтезава и не престанал, докато придворният не издал момчето. Довели го и царят му казал:

„Момче, в магьосничеството ти си стигнал дотам, че изцеляваш слепите и прокажените, и го правиш, и го правиш“.

    А момчето отговорило:

„Аз никого не лекувам, единствено Аллах Всевишния лекува“.

    Царят започнал да го изтезава и не престанал да го измъчва, докато не издало монаха. Довели монаха и му рекли:

„Отвърни се от религията си!“

    Но той отказал. Тогава с един трион разрязали тялото му отгоре додолу и двете половини паднали на земята. После довели и придворния на царя, и му рекли:

„Отвърни се от религията си!“

    Но и той отказал. Тогава с един трион разрязали тялото му отгоре додолу и двете половини паднали на земята. После довели и момчето и му рекли:

„Отвърни се от религията си!“

    Но и то отказало. Предал го [царят] на група от придворните си с ,думите:

„Отведете го и се изкачете с него на планината! Като стигнете върха и ако не се отвърне от религията си, хвърлете го [в пропастта]!“

    Отвели го и се изкачили с него на планината. Казало:

„О, Аллах, избави ме от тях, както желаеш!“

    Планината се разтресла и те изпопадали [в пропастта]. Момчето се върнало при царя, който го попитал:

„Какво се случи със спътниците ти?“.

    Отговорило:

„Аллах Всевишния ме избави от тях“.

    Тогава [царят] го поверил на друга група от придворните си и им казал:

„Вървете, натоварете го на гемия и като излезете в открито море, ако не се отвърне от религията си, изхвърлете го зад борда!“

     Завели го, а момчето казало:

„О, Аллах, избави ме от тях, както желаеш!“

    Гемията се обърнала и те се издавили. Момчето пак се върнало при царя, който отново го попитал:

„Какво се случи със спътниците ти?“, а то отговорило:

„Аллах Всевишния ме избави от тях“.

    И казало още на царя:

„Ти не ще ме убиеш, докато не направиш, каквото ти повеля“.

    Царят попитал:

„Какво е то?“

    Момчето отговорило:

„Събери хората на видно място и ме разпъни на някой ствол, после вземи стрела от колчана ми, постави я на тетивата на лъка, изречи:

„В името на Аллах, Господа на момчето!“, и стреляй! Едва като сториш това, ще ме убиеш“.

    Царят събрал хората на видно място и разпънал момчето на ствол, после взел стрела от колчана му, поставил я на тетивата на лъка, изрекъл:

„В името на Аллах, Господа на момчето!“, и стрелял.

    Момчето било улучено в слепоочието, сложило ръка върху раната и издъхнало. Хората казали:

„Повярвахме в Господа на момчето!“

    Царят дошъл и към него били отправени думите:

„Видя ли как те сполетя онова, от което се пазеше! Хората повярваха“.

    Тогава заповядал да изкопаят ями от двете страни на пътищата. Те били изкопани и в тях бил разпален огън. [Царят] казал:

„Който не се отвърне от религията си, хвърлете го в огъня!“

    Така и направили. Но дошла някаква жена с момче. Тя се поколебала да скочи в огъня. А момчето и казало:

„Мамо, изтърпи, с теб е правдата!“

(разказан от Муслим)