Какво е джамията?

    Джамията е история

    Първото нещо, което Пратеникът (с.а.с.) прави след преселението е построяването на джамия. Тази джамия едновременно е център и на соцялния живот и на духовния(религиозен) живот. Всички джамии по света са направени по нейния пример. Мюсюлманите където и да отидат, първото нещо, което правят е да построят джамия. Затова построяването на джамия e ибадет.

     Джамиите са следите, които мюсюлманите оставят в историята. Джамията е нещо повече от архитектурен паметник, тя се възприема като една традиция, един живот, един свят. Тя е безсмъртна като историята и един отворен прозорец към бъдещето и миналото.

    Джамията е ибадет

    Най-дълбоките си чувства мюсюлманите изразяват, именно когато са в джамията. В джамията колкото по-близо до михраба кланяш намаз,толкова по-голяма награда печелиш. Самото влизане по своята същност се счита за ибадет.

    Джамията преди всичко е място за ибадет. За това без абдест и без да си се пречистил не може да влезеш. Тук човек до най–голяма степен разтваря сърцето си и намира най-много спокойствие.

    Джамията е равенство

    Когато един мюсюлманин влезе в джамия, оставя след себе си всичко земно, което притежава(пари, коли, имоти, постове). Той оставя всичко и се отдава изцяло на Аллах. Всички неща, които си придобил от земните блага в джамията нямат никаква стойност. Това, което остава завинаги е здравото сърце, изпълнено с вяра и праведните дела.

    Джамията е убежище

Когато на човек не му е останало нищо и сърцето му търси убежище, той знае, че вратите на милостта в джамията винаги са отворени. Джамията е едно убежище, където милостта на Всевишния никога не свършва.

    Джамията е наука

    Мюсюлманинът, когато влезе в джамията отваря сърцето си за духовност, а мозъка за знание. Защото джамията в историята винаги е била извор на знание. Всяка дума идваща от минбера е една наново открита ценност. Джамията е извор на знание, защото само това знание, което е оттам носи в себе си истинския смисъл.

    Джамията е обич

    Истинското знание, придружено с обич става действително, защото обичта е близост. Вярващият влиза с обич в джамията и изпитва обич към нея, от друга страна и джамията обича вярващите. Затова където има джамия там има и обич между хората.