Намазът на Пратеника на Аллах

    Според преданията, когато Пратеника на Аллах (с.а.с.), встъпвал в намаз от гърдите му се чували ридания, подобни на шум от воденица. Това състояние на Пейгамбера е разказано от Али (р.а.) по следния начин:

    „Видях Пейгамбера (с.а.с.) да ридае, когато изпълнява намаза под едно дърво, по време на битката при Бедр. И така продължи до сутринта.“ (Федаил-и А`мал, 299)

    Освен плача по време на намаз, от гърдите на Първенеца на световете – Мухаммед (с.а.с.) се чувал звук, сходен на бълбукане на вода. Айше (р.а.) разказва:

    „Понякога, когато Расуляллах (с.а.с.) заставаше да изпълни намаз от гърдите му се чуваха ридания, наподобяващи клокоченето на кипящ казан.“ (Ебу Давуд, Салят, 157; Несаи, Сехв, 18)

    Освен това Айше (р.а.) разказва за намаза на Расуляллах (с.а.с.): „Пратеника на Аллах говореше с нас и ние говорехме с него. Обаче, когато дойдеше време за намаз, обръщаше се към Аллах Теаля с цялото си тяло и душа, и като че не ни познаваше“... (Федаил-и А`мал, 303)

     Това извисено състояние на духа, трябва да бъде желаното, което човек се стреми да постигне чрез намаз. А дори и да не успее да го постигне, човек трябва да се движи в тази посока. Тоест, състоянието на Пратеника на Аллах (с.а.с.) в намаза е като осветяващите пътя звезди. Колкото повече го доближаваме, толкова по-шастливи ставаме.

    Трябва да се каже и това, че както никоя работа не може изведнъж да бъде свършена докрай, така и ибадета в началото е само вид подражание. Както произведението на майстора, което придобива оригиналност след дълъг труд, така ибадета на човека се нуждае от време, за да стане по-съвършен. За това онези, които не успяват от самото начало да извършат намаза по най-добрия начин, не трябва да губят надежда. Така както се пресяват тонове пръст, за да се получи грам злато, така за доброто изпълнение на намаза е нужно максимално старание и постоянство. Ето защо е необходимо в живота да се приложи следния хадис: „Когато изпълняваш намаз, изпълни го така, че сякаш ти е последен. Не говори неща, за които утре ще съжаляваш. Старай се да не желаеш онова, което желаят заблудените хора.“ (Ибн Мадже, Зухд, 15)

    Възпитанието в духа на Пейгамбера (с.а.с.), сахабета и праведниците, последвали ги в пътя им, винаги са живели според този хадис.

* * *