Корабът на Нух (а.с.)

    Увеличил се родът на Адем (а.с.) и Хавва. Родили им се деца и внуци. Множали се и станали голям род.

    Минало време и хората забравили за своя Създател. Със собствените си ръце започнали да правят идоли от камъни и да им се покланят. Смятали, че тези идоли могат да им навредят и да им помагат.

    Ето в един такъв момент, Всевишния Аллах изпратил пейгамбера Нух. Той приканил народа си да почита и да се прекланя на Единния Аллах, Който е създал всичко на земята: хората, въздуха, водата, слънцето... Нух (а.с.) отишъл при народа си им рекъл:

- О, народе мой! Сторихте с ръцете си идоли от камък. Покланяте им се, сякъш са истински богове. Народе мой, няма съмнение, Аллах е този, Който ви създаде. Той ви даде препитание. Той ви научи да сеете и жънете, да опитомявате дивите животни. За да има вода, Аллах създаде облаците. Прекланяйте се само на Аллах - Създателят на всички тези блага. Идолите, на които се кланяте, нито говорят, нито се движат, как тогава ги смятате за божества? Може ли един камък да е всемогъщ?

    Някои от хората били с чисти сърца, отказали се от идолите и последвали пейгамбера Нух. Но тези, които били богати и горделиви, казали:

- Кой е този Нух, че да го следваме. Погледнете тези, които го следват- или са бедняци, или са безумци. Няма да му се подчиним.

    Пейгамберът Нух рекъл:

- О, хора, аз съм един от вас. Милостив съм към вас. Страхувам се да не предизвикаме гнева на Аллах. Опасявам се, че може да ви настигне наказанието от Него. Ако не ми вярвате, защото съм беден човек, вярвайте в Аллах, който притежава всичко, което виждате.

     Нух (а.с.) неуморно предопреждавал народа си. А неверниците казвали:

- Постоянно ни заплашваш с наказание. Къде е то? Нека ни сполети.

     Това положение мъчело Нух (а.с.). Той отправил дуа за помощ към Всевишния Аллах:

- О, Аллах, каквото и да правя, хората не искат да чуят Твоите повели. Те искат да видят обещаното им наказание. Смятат моето предопреждение за лъжа. Всевишният Аллах приел дуата на пейгамбера и заповядал:

- О, Нух, не тъжи затова, което ти сториха. Ще се спасят само тези, които повярваха, и твоето семейство. Направи голям кораб и чакай вестта.

    Нух отишъл в гората. Започнал да сече дървета, с които да направи кораба. Неверниците, които минавали оттам, му се подигравали. Когато корабът бил готов, Всевишният Аллах заповядал на Своя пратеник да вземе на кораба по една двойка от всички животни. Наредил да се качат на него вярващите и семейството му, защото Всемогъщия Аллах щял да изпрати потоп, който да погуби всички неверници. Само тези, които можели да се качат на кораба, щели да се спасят.

     Пратеникът Нух взел по един чифт животни от всеки вид. Натоварил и храна за тях. Последният ден се качили и вярвящите, както и семейството на Нух. Само жена му не се качила на кораба, защото тя била от неверниците.

    Изведнъж се развихрил ураган. Небето потъмняло, засвяткали светкавици, загърмяло. Завалял пороен дъжд като из ведро. От земните недра започнало да блика вода. Когато водата покрила земята, корабът се издигнал и започнал да плава. Къщите и дърветата останали под водата. Неверниците панически бягали към височините. Водата погълнала всичко дори най - високите планини.

    Корабът се носел дни и нощи. Когато на земята не останало нито едно живо същество, Всемогъщия Аллах повелил на дъжда да спре, а на земята да погълне събралата се вода. Дъждът спрял. Когато бурята отминала и водата се отдръпнала, Нух започнал да изкарва животните.

    Първо пуснал дивите зверове. Когато се отдалечили, пуснал и птиците, а после останалите животни. Накрая излезли вярващите и семейството на Нух. Всемилостивия Аллах повелил:

- Твоето семейство е вярващо, живейте на земята, сейте и жънете, постройте къщи. След потопа отново разкрасявайте земята.