Покаянието на Малик бин Динар

    Малик бин Динар разказва следната история за себе си:

    Бях човек, отдаден на удоволствията и тотално пристрастен към алкохола. Купих си робиня, с които бях много щастлив. Скоро тя роди красиво момиченце, което обичах искрено. Бях свидетел на нейното развитие от пълзене до прохождане. Когато започвах да пия, тя идваше при мен, вземаше ми чашата и я изсипваше на земята. На две-годишна възраст тя почина и ме остави в траур.

    Беше петнадесетата нощ от месец Шабан, а аз бях мъртво пиян. Тогава сънувах, че е настъпил Деня на Възкресението, и излязох от своя гроб с огромна морска змия след мен. Аз започнах да бягам, а тя ме следеше. Колкото по-бързо бягах, тя толково повече се приближаваше. Минах покрай един старец, който бе много слаб, но облечен в чисти дрехи, и му казах: „О, човече, спаси ме от това чудовище.“ А той ми отговори: „О, синко, аз съм много стар, а този звяр е много голям за мен и аз нямам надмощие над него. Може би ако продължиш някой друг може да ти помогне.“ Аз продължих да бягам, а змията ме следваше. Минах покрай една яма с пламнал огън и за малко щях да падна в нея, когато чух някой да казва: „Ти не си от нейните обитатели!“ След като чух това се обърнах и започнах да бягам към планината. Видях, че там има много врати и всяка врата си има пазител. Един глас извика :“Пуснете този нещастен човек вътре преди да го е хванала змията.“ Вратите се отвориха и там имаше група деца, техните лица светеха като луната, а сред тях бе моята малка дъщеря. Тя дойде при мен като лъч светлина, удари с дясната си ръка змията и тя избяга. Тогава ми каза:

     - О, татко, не е ли време сърцата на тези, които са повярвали да приемат споменаването на Аллах и Корана, който е низпослан.

Аз я попитах:

     - О, дете мое, ти знаеш ли Корана?

Тя отговори:

    - Аз го научих от теб.

Тогава аз я попитах:

    - О, дъще, какво правите тук?

А тя ми отговори:

    - Ние сме мюсюлмански деца, които сме умрели и ще чакаме до Деня на Равносметката нашите родители.

Аз попитах:

    - О, дъще, а кое беше това, чудовище, което ме преследваше?

Тя ми отговори:

    - О, татко, това бяха твоите лоши дела, които си натрупал и които могат да те унищожат.

-А кой бе този изнемощял старец?

    - Това са твоите добри дела, които си изоставил до такава степен, че те нямат сила да те защитават. Въпреки това о, татко покай се и се обърни към Аллах и не бъди сред тези, които ще бъдат наказани.

    Изведнъж се събудих, покаях се за всички грехове и се обърнах към Аллах.

    От ал-Агар ибн Ясар ал-Музани, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Хора, покайвайте се пред Аллах и Го молете за прошка. Аз се покайвам по сто пъти на ден“ (разказан от Муслим)

* * *