Големият спор

     Един невярващ срещнал Абу Ханифе и му рекъл:

    - Нека се видим в джамията, там да спорим и да видим кой ще спечели спора.

    На другия ден много хора се събрали в джамията и зачакали началото на срещата. Невярващият дошъл, но Абу Ханифе така и не пристигал. Хората чакали, чакали и невярващият казал:

     - Виждате ли, той се изплаши и не дойде.

    Така хората се разотишли.

     Един ден двамата отново се срещнали и невярващият попитал:

    - Ти защо не дойде онзи ден?

     А Абу Ханифе отговорил:

    - Щях да дойда. Бях тръгнал, но по пътя имаше една много голяма река, нямаше мост и аз стоях и чаках. Чаках дърветата, които са около реката да се отрежат сами, да се нарежат, рендосат, подредят, завържат на сал и аз само да се кача и да дойда да се срещна с теб. Като чул това невярващият казал:

     - Ти чуваш ли се какво говориш! Как може всичко това да стане само?

     - Щом толкова дребна работа не може да стане сама, как е възможно тази Вселена, Слънцето, Луната да се движат без да се сблъскат; дните и нощите да се сменят един след друг и всичко това да става само? - рекъл Абу Ханифе.

     След това невярващият казал:

     - Покажи ми Аллах!

    Абу Ханифе взел чаша мляко и казал:

     - Покажи ми маслото в това мляко, като знаеш, че в млякото има масло. Така знай, че има и Аллах.

     - Какво прави в момента Аллах? - попитъл невярващият.

     Абу Ханифе, който бил седнал на по-ниско място от невярващият казал:

     - Слез и ела да седнеш на моето място, а аз ще мина на твоето.

    Така невярващият и Абу Ханифе си разменили местата. Тогава Абу Ханифе рекъл:

     - В момента Всевишният Аллах те свали долу, а мен ме качи горе!

     Когато невярващият чул тези мъдри думи изрекъл "Ешхеду енля иляхе иллеллах - свидетелствувам, че няма друг бог освон Аллах" и станал мюсюлманин.